За грозде
4:02 Posted In Патиланци , разкази Edit This 0 Comments »| Драги ми Смехурко, Съседът Захари отколе се слави с прочуто магаре. В количка го впряга и всеки го знае. То кога желае, тича без тояга. Но когато каже: "Не искам да ходя", и с бой да го смажеш, няма да помръдне. Ний с това магаре сме познати стари. Веднъж баба рече: - Гроздобер е вече. Грозде ми се хапва. Я иди поискай сивото магаре на чичо Захари. Впрегни го в колата, та иди за грозде отвъд във лозята! Както баба каза, така аз направих. Подкарах колата. Отде ме съзряха мойте патиланци. Бързо долетяха. Лудо закрещяха: - Бате Патилане, ах, какво направи! На лозе отиваш, а пък нас забрави! Такова другарство колко пари чини! Спри! Стой! Чакай! Чакай! В колата качи ни! Спрях да се покачат. А те полудяха - викат, пеят, скачат! Подкарах колата. Ала при чешмата трите патиланки Дана, Гана, Мика магарето спряха, ръце махат, викат: - Стойте, стойте, спрете! По-скоро в колата и нас покачете! Аз и тях покачих. А и после още трябваше да спирам - все нови юнаци при нас да прибирам. От това колата се попретовари, та тежичко стана на нашто магаре. Ушите му бяха цели изпотени. И то спря край пътя да си поотдъхне и да хапне малко бодили зелени. Но малката Мика тука глупост стори. Шибна го с камшика. И работа страшна на всички отвори. Дългоушко сякаш това само чака. Прикова в земята двата предни крака и не мръдна вече. Ни напред отива, ни назад се връща. Вик и бой, и крясък! Нищо не помогна. На молба обръщам. И туй го не трогна. Свечери се вече. Тогаз се изстъпи един патиланец и така отсече: - Щом не ще да тегли, ние ще го возим! По-скоро в колата! Дявол да го вземе! И свикахме ние помагачи здрави, па го настанихме със мъки големи. Впрегнахме се всички. Напънахме дружно - вкъщи да го върнем. Заскърца колата. А наш Дългоушко изправи главата, че като отвори онова гърлище: "Аха-ъха-а-ъха-а! Излезте ме вижте!" Докато погледнем, пътят се заприщи. Наизлезе вънка мало и голямо. И всеки се чуди, и всеки се мае - тази колесница сред пътя каква е! Така ни посрещна баба Цоцолана. Отдалеч завика, косите си хвана... Не искам да пиша какво после стана. Здрав бъди, Смехурко! Поздрав най-сърдечен! Твой приятел вечен: Весел Патиланчо Ран Босилек |
0 коментара:
Публикуване на коментар