Помагачи
4:00 Posted In Патиланци , разкази Edit This 0 Comments »
Драги ми Смехурко,
Още съм на село. И, както ти писах, на отбор дружина тука съм на чело.
Горещото лято вече се измина. Една сутрин рано чичо Коста рече:
- От днеска беритба ще почваме вече. Сливите узряха. Хайде, Патилане! На работа свикай твоята дружина!
Свиках Стойчо, Петьо и Кина, и Мина. Дигнахме чували и пръти, и крина. Тъкмо да тръгнем, Стойчо чичо Костов към двора посочи и весело каза:
- Бате Патилане, татко за маджуна тавата замаза. Само сливи чака. Днеска ще захване. И маджунско царство за нас ще настане.
- Ах, маджунец сладък! - обади се Мина. - С пръстче да си близна!
- Чакай, мари Мино! - прекъсна я Кина. - Спри, ще се опариш! Нали е горещо... Ял ли си маджунец, бате Патилане? Ама от тавата?
- И това ще стане! - кимнах дяволито. - А сега за сливи да вървим, другари, че чичо замина!
Цял ден брахме сливи. Пренасяхме вкъщи. И същата вечер в двора се събрахме, и чичо подкладе тавата с маджуна. Край огъня буен през нощта стояхме. Играхме и пяхме. Слушахме как стрина приказки разказва...
Полунощ се мина. Сън сладък обори моята дружина. Постлахме си вънка и спахме на двора.
Призори ни дигна Стойчо чичо Костов:
- Хей, ставайте, хора! Че маджунът вече мехури изпуща. Трябва да се пробва. Донесете скоро лъжици, паници!
Скочихме веднага. Припнахме към къщи. Домъкнахме скоро лъжици, паници. Грабнал беше всеки каквото намери.
А малкият Петьо тигана домъкна.
Стойчо се провикна:
- Гледайте, другари, маджунът се смъкна! Гъстичък е вече. Дайте да ви сипя! Ала умно яжте, че може да пари!
Той на всички сипа с дългата бъркачка. Заблизахме дружно. После заградихме Петьо със тигана. А той вик нададе:
- Бягайте! Не давам! За мен не остана! Нали бате Стойчо на всичките даде.
- Даде, но на тебе най-много насипа! И ний ще си близнем! Нали сме другари.
- Олеле, че пари!
- По-малко загребвай!
- На огън е вряло, то не е играчка!
И Стойчо пак сипва с дългата бъркачка.
Той сипва, ний ближем. И вик, и закачки. Лъжици, паници стават за играчки.
И дълго не мина, захвана да лепне моята дружина. Маджунът потече по малкия Петьо. Сякаш беше пъхан целият в тавата.
На тоз ред ни свари баба Цоцолана. Някой се провикна:
- Бягайте, другари!
Но тя Петьо зърна и на смях удари. И ний се разсмяхме. И цяла неделя все лепкави бяхме...
Поздрав най-сърдечен!
Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо
Ран Босилек
Още съм на село. И, както ти писах, на отбор дружина тука съм на чело.
Горещото лято вече се измина. Една сутрин рано чичо Коста рече:
- От днеска беритба ще почваме вече. Сливите узряха. Хайде, Патилане! На работа свикай твоята дружина!
Свиках Стойчо, Петьо и Кина, и Мина. Дигнахме чували и пръти, и крина. Тъкмо да тръгнем, Стойчо чичо Костов към двора посочи и весело каза:
- Бате Патилане, татко за маджуна тавата замаза. Само сливи чака. Днеска ще захване. И маджунско царство за нас ще настане.
- Ах, маджунец сладък! - обади се Мина. - С пръстче да си близна!
- Чакай, мари Мино! - прекъсна я Кина. - Спри, ще се опариш! Нали е горещо... Ял ли си маджунец, бате Патилане? Ама от тавата?
- И това ще стане! - кимнах дяволито. - А сега за сливи да вървим, другари, че чичо замина!
Цял ден брахме сливи. Пренасяхме вкъщи. И същата вечер в двора се събрахме, и чичо подкладе тавата с маджуна. Край огъня буен през нощта стояхме. Играхме и пяхме. Слушахме как стрина приказки разказва...
Полунощ се мина. Сън сладък обори моята дружина. Постлахме си вънка и спахме на двора.
Призори ни дигна Стойчо чичо Костов:
- Хей, ставайте, хора! Че маджунът вече мехури изпуща. Трябва да се пробва. Донесете скоро лъжици, паници!
Скочихме веднага. Припнахме към къщи. Домъкнахме скоро лъжици, паници. Грабнал беше всеки каквото намери.
А малкият Петьо тигана домъкна.
Стойчо се провикна:
- Гледайте, другари, маджунът се смъкна! Гъстичък е вече. Дайте да ви сипя! Ала умно яжте, че може да пари!
Той на всички сипа с дългата бъркачка. Заблизахме дружно. После заградихме Петьо със тигана. А той вик нададе:
- Бягайте! Не давам! За мен не остана! Нали бате Стойчо на всичките даде.
- Даде, но на тебе най-много насипа! И ний ще си близнем! Нали сме другари.
- Олеле, че пари!
- По-малко загребвай!
- На огън е вряло, то не е играчка!
И Стойчо пак сипва с дългата бъркачка.
Той сипва, ний ближем. И вик, и закачки. Лъжици, паници стават за играчки.
И дълго не мина, захвана да лепне моята дружина. Маджунът потече по малкия Петьо. Сякаш беше пъхан целият в тавата.
На тоз ред ни свари баба Цоцолана. Някой се провикна:
- Бягайте, другари!
Но тя Петьо зърна и на смях удари. И ний се разсмяхме. И цяла неделя все лепкави бяхме...
Поздрав най-сърдечен!
Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо
Ран Босилек
0 коментара:
Публикуване на коментар