Спортистка
3:30 Posted In Патиланци , разкази Edit This 0 Comments »| Драги ми Смехурко, Нали бях ти писал - морски бани прави баба Цоцолана. Дебеличка беше, по-дебела стана. Онзи ден тя рече: - Къде ще се дяна такваз дебелана? Не! Така не бива! Който ме погледне, все ще се присмива. Вече да отслабна много ми се иска! - Това лесно става. Ще станеш туристка! - подсети я бързо чичо Тънкопретко. - А щом ти хареса, време да не губиш, а да се запишеш направо спортистка! И тя не се бави. Обуща, фланела, шапка и тояга веднага набави. И ето я вчера баба Цоцолана рано-рано стана. Облече се бързо в новата премяна. Не хареса само ниските обуща. - Патилане - рече, - донеси ми тука новите пантофки. Аз й ги донесох. Обу ги и каза: - Готова съм вече. Тръгвай сега с мене! Днес ще се качиме горе на баира. Ще ме слушаш само! И тая торбичка ще носиш на рамо! Подскочих от радост. Уплаших котака. Той рипна пред мене. Докато го зърна, път на баба мина. Но тя не се върна. Излезе отвънка и пое по пътя. Тръгнах подир нея. Вървяхме, вървяхме - стигнахме баира. - Хайде сега, бабо! Тука ще се спира! - Ти по-малко дрънкай! Баба ти си знае. Тръгнахме нагоре. Над нас сняг захвърка. Баба се задъхва. Нищо не говори! Тук-таме се спъне. По-горе потъне. Но върви, не спира. И аз със торбата тичам отподире. Тъй както вървяхме, токчето на баба изведнъж изпраска. Тя се люшна, викна, в снега се събори и ръце замаха надолу, нагоре. Хвърлих се към нея, дано й помогна. Но тя се обърна, надолу се свлече. После се търкулна и мене повлече... Презглава надолу двама полетяхме. Летяхме, летяхме. Най-после се спряхме. Станах аз, погледнах и ръце разперих. Знаеш ли, Смехурко, пред мен що намерих? Една снежна топка, голяма, голяма. И топката рита с високи пантофки. От нея отгоре глава се подава. Вика та се къса. Жива топка беше баба Цоцолана. Аз я гледах, гледах, засмях се и рекох: - Ставай, бабо, ставай! То какво излезе? Ти, наместо слаба, по-дебела стана. Добре, че ръцете не бяха открити. Хора се събраха и много се смяха. Но що после стана вкъщи не видяха. Пак си поизпати моята гърбина. Но туй не помогна. Баба Цоцолана туристка не стана. Котка път й мина. Здрав бъди, Смехурко. Поздрав най-сърдечен! Твой приятел вечен: Весел Патиланчо Ран Босилек |
0 коментара:
Публикуване на коментар