Радио
3:50 Posted In Патиланци , разкази Edit This 0 Comments »| Драги ми Смехурко, Нали знаеш вече радио какво е? Една чудесия: аз си пея тука, ти ме слушаш ясно многоо отдалече. Баба Цоцолана една сутрин рече: - Слушай, Патилане! Баба ти не иска назад да остане. За радио днеска всякъде разправят. Където отидеш, радио ще видиш. И съседка Недка вече си постави. Всяка вечер дава с радио забави. И аз днеска-утре мисля да поставя. Но скъпичко струва. През ума ми мина една лудория. - Таз работа, бабо, на мен остави я! Радио щом искаш, аз ще ти направя. Довечера още ще дадем забава. Ти гостите свикай, а всичкото друго остави на мене. - Добре, ала гледай да не ме посрамиш! - Какво думаш? Аз ли? Аз да те посрамя! Радио такова аз ще ти поставя, че светът ще смая и теб ще прославя. Баба Цоцолана на гости замина. Аз свиках веднага моята дружина. Разказах им бързо що мисля да правя. - Слушай, Данчо! - рекох. - Радио от скоро вий имате вкъщи. Вашето сандъче ще донесеш тука. Аз ще го поставя във гостната стая. И ще го нагласям, доколкото зная. А вие отдолу, под масата скрити, ще станете всички певци именити. Тънко и високо, дебело и ниско - всеки по реда си ще пее и писка. Аз ще ви упътвам. Ще слушате мене. Но за това трябва дълго упражнение. Да не губим време! Всеки свойта песен добре да научи. И в делото славно ние ще сполучим. Вечерта се върна баба Цоцолана. През туй време вече моята дружина на радио стана. Баба ми щом влезе, съгледа сандъка. И радост й бликна веднага в душата. Докато я видя, събра махалата. Забавата почна. Винтовете бутнах и викнах високо: - Най-напред ще чуйте певец Данчинело. В Италия пее. И Данчо започна ниско и дебело. - Неясно е - рекох, - но ще се оправи. Времето е лошо, та затуй тъй прави. Данчо позасили и после прекъсна. Побутнах пак винта: - Тоя певец свършва. Хванали сме края. Сега пък ще чуйте Панчостон тенора. В Лондон концерт дава. И писклив глас Панчо този миг надава. Дълго не минава, пак завъртам винта. - От Париж предават. Там пее Ганини, прочута певица! И Гана захвана, под масата свряна. Тя викна високо. Разля глас широко. На всички хареса. Тъй вървеше гладко. Ала Дебеланко, бабиното куче, изведнъж залая: ау, ау, ау! Под масата свря се и съвсем без време ускори то края. Вик и смях настана. Почнахме отново. Изкарахме всичко, що беше готово. Радиото живо добра цена хвана. Махалата сбрана доволна остана. И не ни се кара баба Цоцолана. Поздрав най-сърдечен, драги ми Смехурко! Твой приятел вечен: Весел Патиланчо Ран Босилек |
0 коментара:
Публикуване на коментар