Патиланска мода
3:38 Posted In Патиланци , разкази Edit This 0 Comments »| Драги ми Смехурко, Да ти се похваля. Нов занят зная, със машинка стрижа. Никак се не мая. Докато си баба шапката премери, аз остригах мойте славни патиланци и черното яре на съседа Байо. Ти ще се почудиш, как съм се научил и, главно, машинка отде съм получил. Свидливичка пада баба Цоцолана. Тя веднъж ми рече: "Ти няма да ходиш в бръснарница вече, бръснар да те стриже! Много скъпо струва. Машинка ще купя. Аз бръснар ще стана." - И каквото каза, тозчас го направи баба Цоцолана. Тя мене острига. А мойта ръчица, щом машинка хвана, неостриган косъм нийде не остана. Един път дойдоха бабините внучки, Гана, Дана, Мика. Те и трите бяха с плетени косички. Най-малката още от прага завика: - Бабо, бабо, знайш ли? Ще станем момчета! Днес ще ни острижат. Ще идем и трите. - Къде? - пита баба. - При бръснаря Яне. - Туй няма да стане! Къде ще вървите? На нашта машинка трябва да извадим по-скоро парите! Почвай, Патилане! - Не, не щем! Не може1 - Нас ще ни острижат "а ла гарсон", бабо. Патилан не знае! ( а ла гарсон значи, драги ми Смехурко, когато бръснарят някое момиче като момче залиже). Но баба им викна: - Вие какво знайте? От бръснар по-харно мой Патилан стриже! Хайде, Патилане! И дорде усетят бабините внучки, до кожа им смъкнах меките косички. Патиланци същи и трите направих. Те една на друга взеха да се смеят. Пък аз се изпъчих и гордо добавих: - Тъй, а, патиланки? Патилан не знае! "А ла гарсон" що е при моята мода! Отсега нататък тя света ще смае! Навред ще се пръсне и вечно ще трае! Моми, момци, булки - всичките ще казват: "Я ме острижете а ла Патиланчо!" И моето име вред ще се прослави! - Стига, Патилане! Стига с твойта мода, че смях ни задави! Не се мина дълго, друго чудо стана. Ти нали си знаеш баба Цоцолана? За младост и хубост душата си дава. Веднъж, без да искам, чух я да си казва: "С рязана косица човек по-млад става. Аз ще си я рязна, ала тая пуста съседка омразна, дето не помине, там няма да каже. Па нека си казва. Днес стригани ходят и по-стари даже. Но все пак не смея. Ех, да има някой, както съм заспала, тъй да ми я резне! Нека да се чуди който ще тогава!" "Става, бабо става" - аз на ум си казах и още следобед своето изкуство пред баба показах. Легна да подреме баба Цоцолана. Със коса си легна, а без коса стана. Ала не посмея майстор Патиланчо свойта нова мода точно да приложи, защото си зная, драги ми Смехурко, баба Цоцолана как ще ме наложи. И аз я подстригах ни тъй, нито инак. Казано купешко, а ла таралежко. Но доволна беше баба Цоцолана, че както кроеше, тъкмо така стана. Хайде стига вече. Поздрав най-сърдечен от мен и от мойте славни патиланки! Твой приятел вечен: Весел Патиланчо Ран Босилек |
0 коментара:
Публикуване на коментар