Дебеланко
3:23 Posted In Патиланци , разкази Edit This 0 Comments »| Драги ми Смехурко, Знаеш колко много мойта господарка, баба Цоцолана, е към мене вече строга и припряна. А своето куче майчински милува, все с мляко го храни, по носа целува. А то едно куче - да го не погледнеш: късо и дебело, на свойта стопанка красотата взело. Тя му вика Мими, а аз - Дебеланко. Като всеки глезльо, навред нос въвира. И веднъж случайно хапове за сила на стола намира. Без да му размисля, всичките излапва. От тая подсилка бабин Дебеланко страшно дебел стана. Стигна и задмина баба Цоцолана. легна Дебеланко - не може да мръдне. От пълнота вече едвам-едвам диша. Уплаши се много баба Цоцолана. Замаяна ходи, косата си скубе и току нарежда: - Оле, какво стана! Бабиното Мими! Гледай, ще се пръсне! Как да му помогна? Божичко, кажи ми! И насъбра баба врачки и знахари. Нищо не помогна. Доктори повика - и млади, и стари, ала никой помощ на Мими не даде. Тогаз аз се сетих, че лекарство зная. Втурнах се веднага у съседа Байо. - Слушай, чичо Байо!Бабин Дебеланко толкоз дебел стана, че от пълнотия а-а ще се пръсне! Пиявици, зная, у теб се намират. Дай ми ги с шишето, та наш Дебеланко от смърт да избавя. - Добре си намислил, весел Патилане! - каза чичо Байо. - От това лекарство добре ще му стане. И той ми подаде едно шише пълно с пиявици черни. Аз грабнах шишето. Припнах бързо вкъщи. Напълних веднага със вода легена и изтърсих в него моето лекарство. Замърдаха страшно черните гадини. Но аз се не стреснах. Хващах ги безстрашно с ръце из водата и лепях ги бързо по наш Дебеланко. Коремът, краката, гърбът и главата - вредом почерняха. За няколко дена от мойто лекарство бабин Дебеланко съвсем се оправи - слабичък и тънък като мене стана. Зарадва се много баба Цоцолана... Но, за проклетия, моето лекарство в легена забравих. Една сутрин рано баба Цоцолана взела да си мие в легена краката. И миг не минава, крясък гороломен къщата разтресе... Баба Цоцолана, с пиявици жадни на двата си крака, към мен се понесе... Сещаш се самичък, какво ме дочака... Та така, Смехурко. Аз добро направих, бабиния глезльо от смъртта избавих, а като отплата, баба ми наложи хубаво снагата. Но туй ми не пречи пак да съм си весел! Поздрав най-сърдечен! Твой приятел вечен: Весел Патиланчо Ран Босилек |
0 коментара:
Публикуване на коментар