Дневникът на Приказната Фея

Пълна кошница с яйца —
шарени, червени,
сини и зелени.
Вземайте сега, деца,
чукайте без страх!
        — Чук! —
И да видим тук
кое от тях
ще излезе най-кораво,
        най-здраво —
кое ще бъде пръв юнак —
        борак.
„Аз!“ — викна синьото яйце,
ала в миг се спука:
с два юмрука
го пречука
зеленото яйце.
Но него пък с един юмрук
        — Чук! —
Червеното яйце го смачка,
като играчка…
        Браво!
Червеното е най-кораво!
Червеното е пръв юнак,
        борак.

                            Гео Милев

Преди великденската скука
да спре на визита при нас,
критици и поети чукат
яйца червени от Парнас.

Васил Добринов бил любител
на тоя стар пасхален спорт;
затуй по „Цар Освободител“
разхождал се критично горд.

Стратиев имал кръв гореща,
макар в стиха да е студен,
и В. Добринова посреща,
с дебел бастон въоръжен:

— За мене ти какво си писал?
Я, пред бастона повтори!
— Това е моя твърда мисъл
и в нея истина гори.

— Главата ти е твърде твърда,
а мисълта ти — книжен прах!…
И в миг Стратиев се размърда
в един лирично-смел замах.

Бастона сложи се прилично
върху критичното яйце,
ала Добринов безразлично
кръстоса на гърди ръце.

След четвърт час лирика вече
въздъхна морно изпотен.
Тогаз Симидов се изпречи:
„Я дай бастона и на мен!“

Уви, и той се изпотява,
макар по-ловък и чевръст.
Яйцето здраво пак остава,
бастона става къс по къс.

И ей Симидов с болка свята
отпуска капнали ръце,
Добринов сочи си главата:
„Това е дървено яйце.“

                             Христо Смирненски

Чуйте вест блага:
Христос Възкресе!
Христос Възкресе, на свят упаднал
нов дух и сили донесе!

        Чуйте вест блага:
        Христос Възкресе!
        Христос Възкресе, вражда погази,
        в жилища земни покой донесе!

Чуйте вест блага:
Христос Възкресе!
Христос Възкресе, лют гнет премахна,
на роби волен живот донесе!

                              Стоян Михайловски

Пълничка ми е колата
със великденски яйца:
сини, жълти и червени
и със шарени перца.

Хайде, бързайте, елате
да купувате яйца!
Всички хубави, отбрани —
само за добри деца!

                               Дар Дарина

С бял цвят дърветата покрити
и цъфнали цветя в лехите.

Полъхва лек и ароматен
ветрец априлски над земята.

Нощта е тиха, топла, ясна —
това е пролетта прекрасна!

В небето хиляди звездици,
край храма хиляди свещици.

И храмът цял блести и свети
и пълен е с народ несметен.

Великденска нощ богомолна!
Душа радостна и волна

забравя грижи и умора
и вдига се в небето горе,

където Бог всеблаг царува
и всекиму добро дарува,

и в хор камбанен звън и песен
кънтят, звънят — Христос възкресе!

                           Елисавета Багряна

Станаха рано децата
да боядисват яйцата.
Мама боите размива,
всекиму в канче налива.

Любка червената иска,
Пешко за синята писка.
Гого се вдига на пръсти,
жълтата грабна чевръсто.
Най-подир за Лиляна
само зелена остана.

Мама им сложи яйцата
и посъветва децата:
— Умни и мирни бъдете,
дрехите чисти пазете!

Но щом тя навънка излезе,
дяволът сякаш че влезе:
Пешко катурна боята
право на Любка в полата.
Тя запищя и с яйцето
шибна го силно в лицето.

Гого при тях се завтече,
но си белята навлече —
двамата, кой където свари
нему яда си стовари.

Бутнаха маси, столове,
цапаха бузи, носове,
викна да плаче Лиляна,
цяло в зелено заляна…

Мама отвори вратата
и що да види горката:
изпотрошени яйцата,
вапсани цели децата!

                              Елисавета Багряна