Ех, че лято!
3:16 Posted In стихотворения Edit This 0 Comments »Пясъкът ме пари — все не мога боса…
С моите другари кофичките нося.
Трябва ни водица — правим крепост славна!
Бързайте, дечица, трудим се отдавна!
Ала щом изсъхна, пясъкът се срина.
Тягостно въздъхна наша дружина.
Времето е скъпо, трябва да решим:
Нека се окъпем! После ще строим.
Вихрено цамбурна детското ни ято.
С пояса се гмурнах… Ех, че славно лято!
Весело се кискат на брега децата.
Махат, нещо искат, сочат над водата…
Даже и не питам! Правя въртележка,
но защо ли ритам със краката тежко?
Само за минутка сетих се… Кога ли
влязла бях обута с новите сандали!
Ана Александрова
0 коментара:
Публикуване на коментар