На баба Марта

3:12 Posted In Edit This 0 Comments »
Плети, плети, бабо Марто,
изплети ми мартенички,
да ги вържем на ръчички,
да излезем на полето,
да набереме иглика,
кукуряк и минзухарче,
да посрещнем гостенките —
ластовички бързокрили,
кукувица самотница,
кърко щърко жабара,
че ни водят пролетта,
да натопли земята,
да разтупка сърцата.

                                                                                                                Елин Пелин

Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта

3:11 Posted In Edit This 0 Comments »
Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта — двама братя и една сестра — имали общо лозе. От него те изкарвали три бъчви вино — на всекиго по една.
Голям Сечко цял ден ходи, скита по калове, по студове, сняг го вали, вятър го духа и вечер се върне капнал от умора. Седне да си почине, хапне си, пийне си, каквото му е редът, че чашка, че двенки, че килце, че две — изпил си бъчвата с виното.
Малък Сечко — и той като брата си. По реките ходи, леда чупи, снега топи, порои отправя, горите чисти, гнезда за скорците готви, цял ден ходи нагоре-надоле, умори се, върне се вечер, хапне си, пийне си. Ха чашка, ха още една, че килце, че две — и той си изпил виното.
Тръгнат двамата братя на сватба, на кръщавка илн някъде на гости и умират от срам, че нямат вино.
А пък бъчвата на баба Марта си стои в зимника непобутната — пълна-пълненичка.
Няма какво! Двамата братя решили да изпият вино-то на сестра си. Решили и го сторили. Днес тоя точне, утре оня точне — и виното се свършило.
Дошла баба Марта, запретнала ръкави, разшетала се да среща пролетта, както е прилично. Шетала, шетала, уморила се, седнала да си почине. Рекла да похапне, сетила се за винцето и рекла да си пийне.
Като отишла при бъчвата — що да види. В нея не останало ни капка. Дъгите й се разсъхнали, обръчите й се разслабили.
Разбрала баба Марта, че е ограбена от братята си, разсърдила се, разфучала се, леле-мале — насреща й се не излиза! Фучала, бесняла, клела, викала, па седнала, та заплакала. Сълзи реки потекли от очите й.
Плакала, плакала, най-после се утешила.
— Ех, ако са го изпили, моите братя са го изпили, не са чужди хора я — казала тя и се засмяла.
Утешила се, но все пак й било мъчно и обидно, останала без винце и че братята я излъгали.
И всеки път, кога си спомни за това, тя се сърди и плаче, но ядът бързо й минава и тя пак се засмива.

                                                                          Елин Пелин

Баба Марта се накичи

3:09 Posted In Edit This 0 Comments »
Баба Марта се накичи
със минзухар и кокиче…

Овчар в поле стадо тири,
хороводна песен свири.

Рипна Марта ръченица —
като мома хубавица.

Гарван гракна от гората,
присмя и се на играта.

Баба Марта се разлюти,
клетви сипна му нечути.

И сърдито развърте се,
сняг и ветрища разнесе.

Та изплаши млади, стари —
всеки скри се кой де свари.

                                                                         Елин Пелин

Баба Марта винце пила

3:06 Posted In Edit This 0 Comments »
Баба Марта винце пила,
па се малко подмладила —
дощя и се да се смее,
омръзна и да се грее
до печката като котка
и излезе на разходка.
Тояга и леда счупи,
усмивка и снега стопи.
Гдето стъпи, трева никне,
над глава и слънце пекна.
Кукурякът се събуди,
па излезе да се чуди,
Минзухарът се усмихна…
Всичко около утихна.
А от вишневите клони
Кос смирено се поклони,
поде песни чудни, чисти,
та гората се разлисти.

                                                                                                                      Елин Пелин

Баба Марта взема назаем три дни от Малък Сечко

3:04 Posted In Edit This 0 Comments »
Една жена подкарала козите си да ги пасе в гората, защото сметнала, че е дошла пролетта. Видели я останалите селяни и рекли:
— Къде си тръгнала, мари жено. Сега е Марта, рано е още.
— Аз жена и Марта жена — отвърнала жената и продължила.
Чула Марта, разлютила се. Помолила Малък Сечко: „Братко, дай ми три дни от твойте назаем!“
Дал й Малък Сечко три дни. Марта се разфучала, задухала, посипала сняг и измразила всичко. Три дни не престанала, а на онази жена замръзнала и кобилицата, и козите, и самата тя станала на камък.
Сега в гората има такъв камък, викат му Баба. Отзад тече вода, ала хората от смях не могат да пият.

                                        българска народна приказка

Баба Марта бързала

3:01 Posted In Edit This 0 Comments »

Баба Марта бързала,
мартенички вързала:
морави, зелени,
бели и червени.

Първом на гората —
да листят листата.
И да дойдат всичките:
щъркелите, птичките,
първият певец,
Косер хубавец.

После на градините —
да цъфтят гиргините
и латинки алени,
и божури шарени.
Ябълки да зреят,
круши да жълтеят.

А пък на дечицата
върза на ръчицата
мартеници чудни
със ресни червени.
да са ранобудни,
да растат засмени.

                                                                       Йордан Стубел

Баба Марта

2:58 Posted In Edit This 0 Comments »
Баба Марта дойде вече,
слънце весело припече.
И небето се засмея,
радост нова ни огрея.
Баба Марта ни посети
с китка цвете във ръцете…
На глава си кат момиче
тя забола е кокиче
и до него минзухар —
наш добър познайник стар.
Жабите на речний бряг
я посрещат, да и искат
кукуряк, кукуряк!

                                                                                                               Елин Пелин
По-стари публикации