Дневникът на Приказната Фея

Преди великденската скука
да спре на визита при нас,
критици и поети чукат
яйца червени от Парнас.

Васил Добринов бил любител
на тоя стар пасхален спорт;
затуй по „Цар Освободител“
разхождал се критично горд.

Стратиев имал кръв гореща,
макар в стиха да е студен,
и В. Добринова посреща,
с дебел бастон въоръжен:

— За мене ти какво си писал?
Я, пред бастона повтори!
— Това е моя твърда мисъл
и в нея истина гори.

— Главата ти е твърде твърда,
а мисълта ти — книжен прах!…
И в миг Стратиев се размърда
в един лирично-смел замах.

Бастона сложи се прилично
върху критичното яйце,
ала Добринов безразлично
кръстоса на гърди ръце.

След четвърт час лирика вече
въздъхна морно изпотен.
Тогаз Симидов се изпречи:
„Я дай бастона и на мен!“

Уви, и той се изпотява,
макар по-ловък и чевръст.
Яйцето здраво пак остава,
бастона става къс по къс.

И ей Симидов с болка свята
отпуска капнали ръце,
Добринов сочи си главата:
„Това е дървено яйце.“

                             Христо Смирненски