Дневникът на Приказната Фея

От сън събудих се, защото
почука някой по стъклото.
Не, татко ми това не беше,
не бяха белите череши —
край нашата висока стряха
две лястовици се въртяха —
от слънцето опиянени,
навън те викаха и мене.

Изтичах радостно на двора.
Озърнах се да видя хора,
та първи да им известя,
че прилетява пролетта.

Но там едно момиче вече
дочух да вика отдалече:
— Събудих се от сън, защото
почука някой по стъклото…

Пред къщи,
порти и стобори
отвред прииждаха деца
под лястовичите крилца.
И всяко тази вест повтори:
— От сън събудих се, защото
почука някой по стъклото…

                        Георги Струмски