Патилански извор
3:58 Posted In Патиланци , разкази Edit This 0 Comments »| Драги ми Смехурко, Аз пак продължавам писмата за село. Летуваме тука по живо и здраво. Една сутрин рано чичо Коста рече: - Тръгвайте, жетвари! Днес почваме вече. Първом ще пожънем голямата нива, що е най-далече. После чичо Коста към мен се обърна. С очи ме измери: - Хайде, Патилане, и ти с нас ще дойдеш! Работа за всички там ще се намери! Погледнах към баба. Тя с глава ми кимна. Искаше да каже: "Можеш да отидеш". Аз от радост скочих. Събрах и поведох малките жетвари. Нашата дружина всичките превари. Жетвата започна. Запяха жетварки. Сърповете бляскат. Падат класовете. Слънчо взе да сипе свойте лъчи жарки. Пот покри челата. лепнат гърбовете. Чичо Коста викна: - Де сте, патиланци? Стомните вземете! И на Райкин извор за вода идете! Ний стомните взехме и към Райкин извор през дола поехме. Той беше далече, а слънцето още по-силно напече. Стомните наляхме. Но доде се върнем, доста пот проляхме. Ала разхладихме морните жетвари. Не се мина дълго, свърши се водата. Сега аз сам викнах: - Хайде, патиланци! Че и на мен вече пресъхна устата! И от Райкин извор пак вода наляхме. Със пълните стомни през дола вървяхме. Тук под един габър аз вода съгледах и радост велика ми огря душата. - Патиланци - викнах, - няма по-честити от нас на земята! Под тоз габър тука извор ще избликне! Тук стомни ще пълнят нашите другари. Няма път да бият зад стръмни чукари. Тук вода ще рукне бистра и студена. Да ни поменуват и млади, и стари. Райкиният извор назад ще остане! Ей сега се връщам. почвам да копая! Стойчо чичо Костов подскочи и викна: - Бате Патилане, не мога да трая! На ти мойта стомна. Подай я на тате! Аз сега ще дойда с острата лопата. Стомните занесох и назад се върнах. С едно малко ножче почнах да копая. Но Стойчо домъкна острата лопата и цяла дружина патиланци верни. Ринахме, копахме. Изведнъж до мене Стойчо се провикна: - Бате Патилане, гледай, гледай тука: като чучур бликна! Свършено е вече. Славата ни гръмна навред по нивята! Докато копахме, от цялото село се сбраха децата. Всички с празни стомни гледаха водата. А морни жетвари от жажда примряха. И бащи сърдити при нас долетяха. И много юнаци си тръгнаха бити, но идеха после още по-честити. А надвечер вече мало и голямо във дола се стече. Че изворът бистър и шумлив протече. Дойде чак и кметът. Най-после пристигна баба Цоцолана. И тогава кметът стомна с вода дигна и рече високо: - Селяни, от днеска още един извор селото ни има. Нека да се пие със живот и здраве! И честит да бъде този патиланец, дето го направи! Неговото име изворът ще носи! Баба Цоцолана от радост заплака. Стойчо чичо Костов скочи и нагоре си хвърли калпака. Аз, драги Смехурко, не знаех къде съм. Дали на небето или на земята. Сякаш златно слънце ми огря в душата. Хайде стига вече. Поздрав най-сърдечен! Твой приятел вечен: Весел Патиланчо Ран Босилек |
0 коментара:
Публикуване на коментар