Като стара баба
0:03 Posted In стихотворения Edit This 0 Comments » Имах бели зъбки
като млечни гъбки, с тях се хранех сладко,
като мама, татко.
Няма аз да крия,
вече не ги мия,
пия, ям горещо,
със зъби чупя вещо:
лешници най-здрави,
орехи корави,
бърках си в устата,
чоплих ги с иглата.
Вашите са здрави,
а мен плач ме дави.
Мойте почерняха
ето и уплаха:
Зъб боли ме тука,
сякаш чук го чука
и да дъвча трябва
като стара баба.
Васил Ив. Стоянов
0 коментара:
Публикуване на коментар