Три умни глави

0:01 Posted In Edit This 0 Comments »
Натежали дългите години на една стара върба. Тя клюмнала и се навела безпомощно над дълбоката река.
   По пътя минали трима шопи - три умни глави. Видели върбата, спрели се и се замислили:

   - Що ли мисли тая старица над тая бистра водица?
   - Трябва за вода да е жадна!
   - Хайде да я напоим!
   - Няма кофа, братя; как ще я напоим?
   Най-умният рекъл:
   - Ще се хвана аз за клоните и - ще увисна, ще се хване друг за краката ми - ще увисне, ще се хване третият за неговите и той ще увисне. Ще натегнем, ще наведем върбата над водата и ето ти - станала добрината.
   Рекли и направили го.
   Хванал се най-умният за клоните и увиснал. Вторият увиснал за краката му, а третият увиснал за краката на втория.
   Натежали тримата и върбата почнала да се навежда. Но ръцете на първия почнали да се изплъзват и работата станала опасна.
   - Дръжте се, братя - извикал той, - да си плюя на ръцете!
   Хванали се яко те, а той откачил ръце да плюе на тях.
   И хоп - цамбурнали тримата умници във водата и се удавили.
 
                                                                                 Елин Пелин