Дневникът на Приказната Фея

Поздрав ти поднасям,

мила моя мамо,

ида да ти кажа

тези думи само:

С твоя имен празник

аз те поздравявам —

тебе и на татка

здраве пожелавам!

И във знак на обич,

мамичко засмяна,

китка ти поднасям

росна и румяна.

Светъл ден пристига тука,

тихо на вратата чука:

С топла ласка я дарете,

накичете я със цвете.

— Ставайте, деца, с весели сърца,

срещайте вестта голяма —

 празник има мама.  

Тя за вас до късно тича,

тя ви истински обича.

— Ставайте, деца, с весели сърца,

срещайте вестта голяма —

 празник има мама.  

                                                                     

Трети март! Трети март!

Чакан празник, свята дата.

Трети март! Трети март!

Ден рожден на свободата.

Спомня си Балкана пак

за огньовете хайдушки

и за славните братушки,

тръгнали от Волга чак,

с богатирските си пушки

да прогонят злия враг.

Трети март! Трети март!

В мир народът ни добрува.

Трети март! Трети март!

Днес България празнува.

Аз съм българче и силна

майка мене е родила;

с хубости, блага обилна

мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам

наште планини зелени,

българин да се наричам —

първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,

в край свободен аз живея,

всичко българско и родно

любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна

в дни велики, в славно време,

син съм на земя прекрасна,

син съм на юнашко племе.

                                 
                                                                                                                      Иван Вазов

Плети, плети, бабо Марто,

изплети ми мартенички,

да ги вържем на ръчички,

да излезем на полето,

да набереме иглика,

кукуряк и минзухарче,

да посрещнем гостенките —

ластовички бързокрили,

кукувица самотница,

кърко щърко жабара,

че ни водят пролетта,

да натопли земята,

да разтупка сърцата.

                                                                                                                Елин Пелин

Баба Марта винце пила,

па се малко подмладила —

дощя и се да се смее,

омръзна и да се грее

до печката като котка

и излезе на разходка.

Тояга и леда счупи,

усмивка и снега стопи.

Гдето стъпи, трева никне,

над глава и слънце пекна.

Кукурякът се събуди,

па излезе да се чуди,

Минзухарът се усмихна…

Всичко около утихна.

А от вишневите клони

Кос смирено се поклони,

поде песни чудни, чисти,

та гората се разлисти.

                                                                                                                      Елин Пелин

Баба Марта бързала,

мартенички вързала:

морави, зелени,

бели и червени.

Първом на гората —

да листят листата.

И да дойдат всичките:

щъркелите, птичките,

първият певец,

Косер хубавец.

После на градините —

да цъфтят гиргините

и латинки алени,

и божури шарени.

Ябълки да зреят,

круши да жълтеят.

А пък на дечицата

върза на ръчицата

мартеници чудни

със ресни червени.

да са ранобудни,

да растат засмени.

                                                                       Йордан Стубел

Баба Марта дойде вече,

слънце весело припече.

И небето се засмея,

радост нова ни огрея.

Баба Марта ни посети

с китка цвете във ръцете…

На глава си кат момиче

тя забола е кокиче

и до него минзухар —

наш добър познайник стар.

Жабите на речний бряг

я посрещат, да и искат

кукуряк, кукуряк!

                                                                                                               Елин Пелин

Стана рано Бояна,

хвана здраво тигана.

Щом е мама заета,

тя самичка ще шета.

Палачинки със сладко

ще приготви за татко.

Първата е навита,

трябва да се опита.

Втората е готова,

но е малко сурова.

Няма да се излага —

ще я лапне веднага.

Трета няма, защото…

вече свърши тестото.

А за татко остана

пак кафе със сметана.

                                                                                                     Ангелина Жекова

   Влизаш - чистота и ред, мрамор и стъкла навред.
   Тук буркани и касетки има в стройни редове.
   В тях - и туби, и таблетки, капки, разни прахове
   против коклюш и ангина, рани по крака, ръце;
   масло рибено, хинини и то се знае - витамини.
   Жилне те пчела в коварство - за разтривка има лек.
   Против кихане лекарство - пийнеш - и си здрав човек;
   бинт, компреси за мазоли и сиропи от треви
   против треска, против болки във стомаси и глави.
   Те лекуват всичко бързо, ала как да изречеш:
   "Дайте средство против мързел,
   против "можеш, но не щеш!"
   Нека туй чудесно средство час по-скоро създадат,
   та лентяите от детство своя мързел да церят.
   Двойки щом, макар и редки, почнеш да нареждаш ти,
   по една и две таблетки два - три пъти дневно пий.
   Щом намеря, миг не губя, три пакета ще си купя.

                                                                    Сергей Михалков

   като млечни гъбки,
   с тях се хранех сладко,
   като мама, татко.
   Няма аз да крия,
   вече не ги мия,
   пия, ям горещо,
   със зъби чупя вещо:
   лешници най-здрави,
   орехи корави,
   бърках си в устата,
   чоплих ги с иглата.
   Вашите са здрави,
   а мен плач ме дави.
   Мойте почерняха
   ето и уплаха:
   Зъб боли ме тука,
   сякаш чук го чука
   и да дъвча трябва
   като стара баба.

                                                                  Васил Ив. Стоянов

Натежали дългите години на една стара върба. Тя клюмнала и се навела безпомощно над дълбоката река.
   По пътя минали трима шопи - три умни глави. Видели върбата, спрели се и се замислили:
   - Що ли мисли тая старица над тая бистра водица?
   - Трябва за вода да е жадна!
   - Хайде да я напоим!
   - Няма кофа, братя; как ще я напоим?
   Най-умният рекъл:
   - Ще се хвана аз за клоните и - ще увисна, ще се хване друг за краката ми - ще увисне, ще се хване третият за неговите и той ще увисне. Ще натегнем, ще наведем върбата над водата и ето ти - станала добрината.
   Рекли и направили го.
   Хванал се най-умният за клоните и увиснал. Вторият увиснал за краката му, а третият увиснал за краката на втория.
   Натежали тримата и върбата почнала да се навежда. Но ръцете на първия почнали да се изплъзват и работата станала опасна.
   - Дръжте се, братя - извикал той, - да си плюя на ръцете!
   Хванали се яко те, а той откачил ръце да плюе на тях.
   И хоп - цамбурнали тримата умници във водата и се удавили.
 
                                                                                 Елин Пелин

   немирната Румяна.
   Човеци, пилета, цветя
   по цял ден рисува тя.
   кажете?    
   Къде? По чиновете!
   С мастило, с ножче,
       с тебешир,  тя драще   
                 там безспир.                 
   А днес и своя чин нашари
   с мастилено магаре.
   С крака на слон,
   с очи на лъв,
   с опашка като връв.
   И ето я че си отива,
   от своя труд щастлива.
   Но за какво ли 
   дружен смях
   я следва чак до тях.
   На рокличката и попило
   магаре от мастило!
   С крака на слон,
   с очи на лъв,
   с опашка като връв.
   Коя ръка е виновната?
   Кой там го отпечата?
   Портретът си е правил сам
   художникът голям.

                                                                  Веселин Ханчев

Отишла баба за дренки. Тъкмо баба на дряна, и Мецана под дряна.
   - Бабо-о! Слез да те изям!
   - Не ме, баба, изядай! Аз съм дърта дъртуша. Ела нощес у дома. Имам внучки хубави. Едната е Мекушка. Другата е Здравушка. Най-малката - Разумка. Ще избереш от трите, която ти хареса.
   Отишла си Мецана. Слязла баба от дряна. Като млада хукнала. Чак вкъщи се запряла. Прибрала си внучките. Подлостила вратата.
   Среднощ дошла Мецана. Захлопала отвънка:
   - Бабо-о, дай ми Мекушка!
   - Мекушка меко постлала и сладичко си заспала.
   - Бабо-о, дай ми Здравушка!
   - Здравушка здраво подпряла и при Мекушка заспала.
   - Бабо-о, дай ми Разумка!
   - Разумка умна, разумна. Тя на ум баба научи да си подлости вратата и да не ходи за дренки сама - саминка в гората.

                                                                                Ран Босилек

Върви лъжец от село на село та лъже, върви брат му ден по-късно по него, та маже.
   Лъжецът: Като идех насам, видях едно яйце голямо, голямо, та чак прохода на планината затиснало. Цял ден обикалях - не можах да го заобиколя.
   Селяните: Бре, истина ли думаш! Много чудеса сме чули, но такова не сме сънували.
   Братът: Що е право - право. Яйце не видях, ама видях една птица голяма, голяма - цяла планина засенила с крилата си, та и полето до половина. Цял ден по сянка вървях.
   Селяните: А-а - това яйце трябва да е от тая птица.
   Върви лъжец от село на село та лъже, върви брат му ден по-късно по него, та маже.
   Лъжецът: Като вървях, братя мои, из полето, сви се една буря, един вятър - мен лъжа, вам истина - завъртя един керван от триста магарета, та чак ги в небесата дигна!
   Селяните: Бре, човече, що думаш! Такова чудо видяло ли се е?
   Братът: Що е право - право. Буря и вятър не видях, но днес като идех насам, съгледах, че от небето самари падаха.
   Селяните: А-а - видиш ли, тия самари са от ония магарета.
   Върви лъжец от село на село та лъже, върви брат му ден по-късно по него, та маже.
   Лъжецът: Видях, братя, една кула висока, висока, та върхът и се не види. Преди три години майсторът  и турнал чучула и тръгнал да слиза, а още го няма.
   Селяните: Тю, бре - да не повярва човек!
   Братът: Как да не повярва. Днес като минавах оттам, видях, че падна една брадва. Кога е изпусната, не знам, ама докато да падне, дръжката и бе изгнила.
   Селяните: Бре! Майсторът трябва да я е изпуснал на слизане.

                                                                           Елин Пелин