Дневникът на Приказната Фея

Дъжд се лее, гръм ехти
и светкавица свисти —
блесне,
тресне,
забумти.
А в полето вдига стан
едра гъба — дъждобран.
И под гъбата смълчани
животинки най-отбрани:
златнокрилата пчела,
дребна мравка с пипала,
и калинка,
и рогач,
и щурец —
свирец,
играч.

Дъжд се лее, гръм ехти.
Да вали и да трещи!
Те шептят:
— Додето спре,
ние тук сме си добре!
Пее майсторът-щурец:
— Тука сме като в дворец!
Малко тясно ни е — да,
но не ни вали дъжда,
а на сушина стоим
и от дъжд се не боим!

Дъжд се лее, гръм ехти,
блесне,
тресне,
забумти…
Но отмине ли — тогаз
ще настъпи чуден час,
слънчице ще заблести
и дъга ще затрепти.
Ще настане чуден ден —
светъл, хубав, прояснен,
всичко живо ще разбуди
да се труди,
да се труди!

                       Атанас Душков

Последният звънец удари.
И ние сме на крак.
Стои сред весели другари
учителят ни драг.

И книгите ни върху чина
отдъхват този час.
Свърши учебната година,
завърших я и аз.

Любимата ни класна стая
от гласове ехти.
Дойде на ученето края,
започват веселби.

И песента като орлица
отново ни събра.
Настъпват вече дни, дечица,
за отдих и игра.

Едни ще идат край морето
и ще издигнат стан,
а други — дружно по полето
и китния Балкан.

А щом наесен, обгорени,
звънецът ни сбере,
отново бодри, закалени
ще учим по-добре.

                        Атанас Душков

Ето че измина
старата година.
Ще се разделим
с тебе, клас любим!

Като малки птички
трудихме се всички.
Утре от зори
почваме игри.

Лятос на прохлада
в горската ливада
дружно ще вървим
да се веселим!

После двама с Петьо
в лагер край морето
ние ще се спрем
да се попечем.

А на есен
с песен
ще се срещнем с вас
в следващия клас!

                        Атанас Душков

Тъй се случи, че след пладне
над полето изведнъж
току гледаш, че е паднал
краткотраен летен дъжд.

Смаяни стоят житата,
стихва каменния път,
а струите сред листата
на тополите шумят.

Но и час не продължава,
полудява малко тук
и дъждецът отшумява
подир облака на юг.

Пее птица в храста мокър,
грее всеки негов лист,
пак полето е широко
под изчистената вис.

Дъжд полезен, дъжд чудесен
за цветенца и треви,
капката ти като песен
в ширинето ни звъни!

Често падай на земята,
влагата си ти й дай,
та земята цяло лято
все зелена да сияй!

                    Никола Фурнаджиев

Пеперудо, летуго!
Пеперуда летяла
и богу се молила —
дай ни, боже, дребен дъжд,
да поникне жито, ръж.
Дай ни, боже, росица,
да навадим пшеница,
да направим колаци,
да нахраним сираци.

                    Петко Р. Славейков

Няма облаче в небето,
ясно, топло лято.
Нивите узрели светят,
сякаш чисто злато.


И сред тях жътварки жънат,
с кърпи забрадени,
в житото до пояс тънат,
весели, засмени.


Цял ден жънат те и пеят
песни на припявки,
класовете се люлеят
в техните задявки.


А отгоре във небето
леко се издига
и трепти, трепти с крилете
малка чучулига.

                     Елисавета Багряна

Пясъкът ме пари — все не мога боса…
С моите другари кофичките нося.
Трябва ни водица — правим крепост славна!
Бързайте, дечица, трудим се отдавна!

Ала щом изсъхна, пясъкът се срина.
Тягостно въздъхна наша дружина.
Времето е скъпо, трябва да решим:
Нека се окъпем! После ще строим.

Вихрено цамбурна детското ни ято.
С пояса се гмурнах… Ех, че славно лято!
Весело се кискат на брега децата.
Махат, нещо искат, сочат над водата…

Даже и не питам! Правя въртележка,
но защо ли ритам със краката тежко?
Само за минутка сетих се… Кога ли
влязла бях обута с новите сандали!

                           Ана Александрова