Дневникът на Приказната Фея

Из горите още
преспи се белеят
и сърдити вихри
зимни песни пеят.

Но край храсти голи
виж, кокиче бяло
маха ни с главичка,
нежно се засмяло…

Чудна вест донася
туй прекрасно цвете:
— Пролетта пристига,
с радост я посрещнете!

Щъркел шарен,
я кажи —
цяла зима
де бе ти?

И защо тук
не стоя,
както ние
у дома?

Щъркел шарен,
дългокрак,
я затракай:
Трак, трак, трак!

— Минзухарко, братко,
имаш ли си татко,
тебе да обича?
Как се той нарича?

— Имах… но почина…
скоро — таз година;
Сечко се зовеше,
много лошав беше…

— Минзухарко, братко,
като нямаш татко,
имаш ли пък майка,
за теб да се вайка?

— Мащеха ми й майка!
Тя за мен не вайка,
нито ме обича…
Марта се нарича.

— Минзухарко, братко,
като нямаш татко,
като нямаш майка,
за теб да се вайка,
имаш ли сестриче,
тебе да обича?

— Бялото кокиче
е на мен сестриче.
С него ние двама
сме без татко, мама,
две деца сиротни,
още безимотни;
с него си дружиме,
с него се тешиме.

Хей, пролет иде! Дигат се мъглите.
Къде ги вихри влачат, дявол знай.
Дерат се ризите на планините —
хей, пролет иде в наший роден край!

Кокичето отдавна се подаде:
предвестникът на пролетта не трай
за нея друго цвете да обади.
Хей, пролет иде в наший роден край!

Хей, пролет иде! Сепна се хъшлака
и викна сетей път: „Кръчмарю, дай!
Налей, обеснико, дружина чака!…“ —
Хей, пролет иде в иаший роден край!

И плъпнат харамии… А гората
чернее още; ала кой ти хай!
Напред, предвестници на свободата —
хей, пролет иде в наший роден край!

— Щърко шарен, щърко мил,
я кажи ни где си бил?

— Мили, хубави деца
с чудно румени лица,
да ви кажа где съм бил —
бях на гости чак при Нил.

— А защо се, щърко драг,
ти при нас завръщаш пак?

— Връщам се, дечица, днес
с хубава, приятна вест —
скоро с песни и цветя
ще пристигне пролетта!

Седнала е малка Цвета
сред разцъфнала морава,
вие дъхави венчета
да е весела и здрава.

Цветна Цветница дошла е,
гиздава като момиче,
обичая всеки знае —
с цвете днес да се накичи.

На главите с лалета
лазарките пак шетат,
песен звънка и ясна
цяло село оглася:
— Ой, Лазаре, Лазарко,
тука спряхме за малко,
да ви кажем, че иде
червен, весел Великден,
да си люшнем хорцето,
да ви стоплим сърцето,
да поникне пшеница,
да се радват дечица!